Смисълът на нещо Велико !

"Тъй като ти си важен,всичко,което правиш е важно.
Всеки път,когато простиш,Вселената се променя;
всеки път,когато протегнеш ръка и докоснеш 
нечие сърце или нечий живот,светът се променя.
С всяка добрина и всеки акт на милосърдие моите цели са постигнати.
И нищо вече няма да е същото..."-
Уилям Пол Йънг, "Колибата"

Не мисли за утре. Днес е Денят. Избирам да живея днес, защото вчера няма да се върне, а утре може да не дойде. Днес ще изпиша цялата си омраза върху малкото останал сняг на залязващата зима и ще почакам слъчевите лъчи да го огреят.Ще погледам как се топи омразата. Днес ще обичам. Ще накарам хората да вярват,че са нечии любими, нечии скъпи същества. Днес ще постеля мечтите си върху крехката тревица и ще открия не само тялото,но и душата си. Ще погледам небето и ще се помоля за опрощение.Защото греховете ми са много. Волни или неволни...

Наранявала съм. Дано ми се прости. Защото всяко същество е с мисия на земята. Независимо дали ще ти покаже добрата страна на света... или лошата.Това днес наричам Урок на живота. Ще се насладя на усмивката на звездите и ще поспра замалко при розите. Ще ги полея със сълзите на отминалите болки... и ще се опитам да забравя. Защото тровят душата ми,а тя е достатъчно крехка, за да се опитвам да я чупя ежечасно.

Ще наредя обърканото си битие и ще направя място за времето, което така безмилостно изтича между пръстите. Ще поспра,ще се ослушам и няма да отмина никое ”обичам те”. Защото знам,че идва от далечни разстояния,изречено с очи, с глас или в мълчание. Ще му отвърна с "Обичам". Светът ни има нужда от любов, от капка вяра.

Ще се науча да усещам полъха на вятъра, ще полетя с него волно.Прегръдката му-толкова сърдечна-милва всяка фибра в тялото ми. Ще изхвърля всички черни дрехи и ще се обличам цветно. Ще пея все едно не ме чува никой и ще танцувам под дъжда пред погледите на всички!

Ще се науча да не бързам. Да не хващам изрично най-ранният влак. Ще се събуждам сутрин до любимия и ще милвам лицето му, докато очите му не ме погледнат. Видя ли се отразена в тях, ще потъна в сънливата им нежност. Защото всеки допир до Него ме превръща в по-добър човек и ме кара да се чувсвам все по-истинска.

Ще отворя широко очите си, защото светлината е всяко начало. Ще се вслушвам в песента на птиците... и в простите думи. Смисълът не е в притежанието на нещо съвършено, а в онова, което вземаш, отглеждаш и го правиш такова. Защото съвършенството е вътре в нас. Нека дадем частица от него на другите.

Ще поспра да помилвам всяко животно, защото ласката е нещо толкова просто, толкова лесно. Нещо, което си вярвах, че пазя за нещо, за някой. А тя е за всички.   

Докасвайте... докосването е грижа, любов !

Научих, че е не е лесно да се живее. Светът е объркан, често пъти нечестен. Научих, че именно в стремежът, а не в победата, се крие истинската сладост от успеха.

Научих се да се обичам. Оттогава вече зная, че с първата си глътка въздух, детето започва да обича. Затова бих му дала крила, но и бих го оставила само да се научи как да ги използва. Бих му дала пориви, за да знае как да се бори. Бих го обичала до последния си дъх, но бих му дала изпитания, за да разбере защо е обичано и кого да обича истински. Бих му дала Нещо, за да направи от Нещото Всичко, защото получили Всичко ще го докарам до Нищото. Бих му дала мрак, за да оцени светлината. Да не бъде като "безликите"- видяли не повече от слепите и мъртви приживе. Бих му подарила роза, за да се ободе на бодлите й, и бих му пратила недоброжелатели, за да оцени приятели си.

Да, бих му дала целият си живот, но не без мъките, защото точно там се крие Смисълът.

Смисълът на нещо Велико !

Наскоро ми казаха, че трябва да пиша градивно, да спра да критикувам, да погледна от малко по-различен ъгъл битието. А аз се засегнах. Днес осъзнавам, че света ни има нужда от нови, светли хоризонти, а не от отминали бездни и спомени. Днес, когато легна, и Той ми подари целувка за Лека Нощ, няма да забравя да му благодаря за този урок, защото именно отразена в Него осъзнавам, че преоткривам себе си. Затова се вслушвайте в ритъма на сърцата, които бият за Вас и Ви посвещават всяка своя глътка въздух, защото Вашите сърца пулсират зарад тях.

Следващият път когато си помислите, че нямате нищо, че сте безпомощни и безполезни, се огледайте и вижте човечецът, който има два лева в джоба си и се чуди как да нахрани себе си и жена си. Научили сте се да плачете за нов телефон...( лаптоп... или подобно), а има хора, които плачат, защото нямат покрив над главата си. Нещастни сте, защото смятате, че сте неоценени, пренебрегнати, но погледнете нещастието и скръбта в душите на родители, чието дете е сакато. Вижте сляпото момче, в чиито патерици се препъват непохватните и куцият дядо, който няма къде да седне в метрото, защото никой не му отстъпва мястото си.

Животът е миг. Оценете стойността му. Ако не знаете стойността на един месец попитайте за него жена родила преждевременно. Ако не знаете стойността на една секунда попитайте човек оцелял в катастрофа. Ако не знаете стойността на една стотна от секундата попитайте някой, който е финиширал втори.

Помнете че "...човек може да загуби всичко, докато преследва едно нищо."
("Проницателят", Анди Андрюс) затова внимателно подбирайте целите си, степенувайте преоритетите си и никога не забравяйте, че основното Ви задължение е да бъдете Щастливи! Спрете да изричате Големи думи а разбирайте малките неща. Правете разлика между преходното и окончателното. Живейте с първото и се примирете с второто. Не се борете с неизбежното. Посрещнете го с усмивка. Не пазете диети. Част от човечеството умира от глад. Не си играйте с живота. Не го гонете. Не го проклинайте. Това, което има да ви се случва винаги ще ви пресреща. Не оставяйте дните си празни.

Изкуството е да се радваш на малкото, да откриваш смисъл в простото. Изкуството да сме Хора.