Ще отекна някъде през въздуха.
После вятър ще ме понесе...
Над
незнайни небосклони...
Небе сълзите си над мене рони.
През вопли свойта нежност
да ми
донесе
Хоризонтът бавно се снижава
И поставя своя допир...
Така, че чак ме задушава.
Ще останеш и далечен, и дълбок ти...
После в капките си ще удави
есенната мрачна простота...
сенките
на полъха неканен...
Съблича я... и тази голота
в свойте спомени да я забрави.
