В мишата дупка

        Ставам, правя кафе, пускам родната телевизия с цел разсъмване. От екрана ме гледат куп напудрени дами, костюмирани господа, които с хладно изкуствена гримаса, явяваща се предполагам усмивка, ми казват ”Добро утро”. Със същото „топло“ изражение ми поднасят сутрешните новини: “Днес стана катастрофа“, “Убиха еди кой си…“, “Отново вдигат цените“, “След финансовата криза следва еди каква си криза“ – е нека ми е добро утрото След като изслушвам отбраните факти на новинарите, без никакво желание и поради липсата на друго занимание, се обличам и излизам.

         Докато чакам съответния транспорт, чувам как до мен прозвучават отбрани ориенталски ритми, примесени с откровено българска реч, сиреч псувни, поради закъснението на автобуса. То не беше псуване на майка, баща, та така, докато не се изреди цялата рода и не остана никой за оправяне. Малко след тази добре изразена и ясно обоснована позиция на въпросните чакащи, се качвам във вече пристигналия бая заклеймен автобус, но още на втората спирка следва великото преселение на народите, поради наличието на контрола. „Пришълецът срещу хищникът” боб да яде пред разправията между студенти без билети и уважаемата контрольорска „милиция”. Понякога си мисля, че е добре в подобни ситуации да присъстват спец. частите, защото борбата за въпросните десет лева се равнява на новата версия на „Войната на световете” – „Войната за левовете”.  Както и да е. След още десет минутно таралянкане и поредното оправяне на контрольорската рода чак до девето коляно, пристигам пред банката, където започва поредната епопея - близначка на О, Лидъл.

      Чакам! Идва редът на момичето преди мен и то любезно ми дава списанието си… да се позанимавам докато чакам. Няма да коментирам името му, а само част от съдържанието, което ми направи впечатление. “Приказка за стълбата”- но не онази приказка на Смирненски откривам, докато разлиствам страниците. След множеството безинтересни и твърде еднообразни страници, попадам на това заглавие. И какво да видя под него. Е, нищо свързано с истината, разбира се. Преиначенската политика явно действа и тук в пълен мащаб. Вече не само мащабните, но и по-дребните заглавия играят роля. Някои го наричат маркетинг. Запознатите с произведението на Смирненски вероятно биха реагирали като мен- твърдо пародийна гавра, за да бъде реално написано. Но не… Интересно, разглеждащите раздел “Малки вечерни чанти” или “Как да докараме мъжа до оргазъм” в няколко точки (моля ви се следвате много точно инструкциите. Ако не можете да ги научите наизуст предлагаме удобна стойка, стояща до леглото в случай, че се запънете по време на свирката.) Та така след раздела как да го налапаш и фон дьо тена какъв тон трябва да бъде, следват моделските снимки на СТЪЛБАТА. Буквално… На това му се вика “приказка”. Само се чудя пилон ли се опитват да имитират или стълбата е новият пилон. Как така ли… ами както оранжевото станало новото жълто. Нещо от рода на любовникът ми е почти приятел с мъжа ми или рождените дни са новите сватби. Всички знаят, че е простотия, но де ли се опитват да го наложат като нещо нормално- като мода.

    А някога Смирненски пишеше за малката “Цветарка”. Днес обаче списанията са решили да възхваляват малката “Свиркарка”, която също като предшественичката си обикаля “от локал в локал” само дето не разнася кошничка с цветя, а търси спонсори. Колко хубаво, че възраждат българската литература. На това учат малките момиченца вече, защото пазара на това списание са именно те. Чудя се що за родители ги възпитават след като можете да ги видите по нощните клубове и дискотеки във вид, подхождащ на “звезда” тип Сашка Васева или Андреа (или може би Андрея, както ви е удобно). Явно още не са разбрали, че да си лесна отдавна не е на мода. Но така е с прехода. Нужно е бая време, за да се смени един режим с друг. “Умните” ми момиченца. Взимат по-сериозни мерки против нежелана бременност дори от проститутките. Иначе защо една малка мадамка би съветвала приятелката си да започва да прави секс докато още не и е дошъл цикълът.Така нямало за какво да се тревожи. Убийствена логика. Чудя се дали го е чула някъде или го е прочела в някое от модните списание и дали майка й е наясно с прозренията на дъщеря си относно безопасния сексуален живот. Предполагам, че част от вас са ходили по родителски срещи, така че няма какво да ви обяснявам. Виждате как изглеждат някои майки. На по четиридесет, опитващи се да мязат на тийнейджърки. Откъде ли го виждат децата?

       Удивлявам се и колко е модно е станало да те изчука големият батко. Да има с какво да се похвалиш пред “приятелките”. Подобни разни Мухъли, Чукачи, Завоеватели, Боклуци, както желаете ги наречете, надхвърлили тридесетте или поне по-голямата част от тях, живеещи още с маминка, нямащи други занимания освен оправяне на момиченца. Да се запита човек къде е закона в случая, но очевидно е на същото място, където са родителите на въпросните- в миша дупка. А да не говорим за престижа на голите снимки, снимките по бельо и най-вече тези по кенефите. Но моля ви се трябва да покажем великата си особа пред света. Нищо, че повечето имат за показване единствено обезформени тела и наклепани бузи. Нищо… Важен е рейтингът. Наскоро попаднах на снимка на едно кифленце, позиращо  пред огледало в бая разхвърляната си стая, и на снимката зад нея, седи баба й. Доста се поопулих на тази снимка. Действително срамът се е превърнал в доста архаична категория.

         Дошлият ми най-после ред на касата спря тези ми размисли За времето, прекарано на опашката, познанието ми драстично се беше обогатило за браковете, разводите, финансовите проблеми, болестите на почти всеки присъстващ мой редящ се събрат. Дружелюбната обслужваща ме касиерка ме посреща с думи, които просто „успокоиха” иначе доста изнервената ми тази сутрин душица - „Ще ме извините, но днес се връщам от море и просто вече нямам търпение да изляза в обедна почивка“. Добре, че така предвидливо ме предупреди жената, защото иначе определено щях да се зачудя тя ли работи бавно, или стенният часовник е отказал да се движи. След половин часово бъркане в мозъчните ми клетки и сериозно лазене по иначе здравите ми нерви, касиерката започна да разбира какво точно се иска от нея. Дадените ù напътствия от колеги явно свършиха работа. След още половин час успях да изляза от банката.

         Прибирам се. По националния канал ми съобщават случилите се събития на турски - в Турция дали го правят на български? Съмнявам се! По другите два национални канала - отново новини - посрещат ме отново с „Добър вечер“ и вечерта се оказва също толкова добра, колкото беше сутринта. Сменям каналите след започналите реклами, защото в противен случай дистанционното ми би се озовало при тях. Турски сериали - прелест. Италиански сериали - защо не? Мачове - измислени отбори, взети незнайно откъде! Следва чалга каналът. Всякакви кукли - знайно и незнайно имат ли гласови данни, или не - не, че е фатално - тази музика е за гледане, не за слушане. Е, че то канали не останаха, общо взето. А хората тръгнали да си купуват телевизори - моля ви, недейте! Това е една твърде неблагоразумна инвестиция!