За поезията... с любов

       “Но разкажи със думи прости\ на тях – на бъдещите хора,\ които ще поемат поста ни,\ че ние храбро сме се борили.” Иска ми да повярвам, да се заразя с оптимизма на Вапцаров. Но как да кажа… храбро ли се борихме. Направихме ли нещо значимо. Нещо запомнящо се. Нещо за пример. Или просто се сляхме с масата предишни и живяхме по принцип. Иска ми да съм волна като Багряна. Да заявявам :“Разтроши ключалките ръждясали!\ Дай ми път през тъмни коридори!” И да питам “Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната –“Иска ми се този свят, от реализъм опростен, да бъде повече от светлосенки, да бъде цветен, да бъде подреден. Искам честността на Евтимов и неговото благородство. Онази обич- дълбоката ,”без заеми” и “без везни”- просто “обич за обич”. Искам пламъкът на Ботев, горещата му вяра, но питам и аз докога “свестните у нас” ще считат за луди.

       Не знам коя съм, но ще се примиря със своето раздвоение и ще потъна в двете души на Яворов, които “пламъци дишат”, а мен “плам ме суши”. Ще приема участта на Дебелянов и ще поплача с отдавна застиналата му майка, която “в кротък унес чака тя\  да дойде нейното дете”. Ще потъжа и със Смирненски, ще оплача “старият музикант” на моста, ще приема онеправданите гаврошовци и ще се примиря със съдбата на “малката цветарка”. Ще подкрепя Андрешко и ще потърся бялата лястовица с Моканина. Ще се опитам да не съдя Ирина и ще подкрепя Кондова в “завистта” й към “родените в Спарта”.

      Ще се съглася и с Байрон, че “…по пътя наш ни вкарват в заблуждение пари, любов, власт и слава”, но и ще прокламирам максимата на Линкълн:” Без злост към никого, с великодушие към всички”. Ще поскърбя и в “Стаята” на Далчев, където: “Часовникът е вече млъкнал\ и в неговия чер ковчег\ лежат умрели часовете…”. Животът му “без ни една любов, без ни едно събитие” ще ми бъде пример какво не трябва да правя. Ще приседна на масата на Донков и “с греха ни ангел ще вечеря”. Влюбената ми душа ще моли прошка макар че “от любов не се прощава”. Ще горя и в ада на Дамянов и ще съда “навярно битието”. Ще проклинам този долен” хорски бяс”, но накрая ще подам “стиха си на свещта” и ще зачакам онзи земетръс,”предвкусващ свойта премиера”. Съгласна съм-“животът е опасно къс” и аз избирам да живея.