Раждай, мозък, раждай- удивяваш ме с бисерите на познанието си

Сесия ли бе да я опишеш. Изпити ли бяха да ги разкажеш. Разровиш ли направо страх те хваща и се питаш, че то ясно висшисти, висшисти… та цели кретени. Рано сутрин за разсъмване приятни думи милват слуха ти толкова, че ти идва да се метнеш по стълбите…

“Еее, брат, нищо не съм пипал за изпита. Направо не знам. Вчера се разбих на CS и сега едвам гледам. Ще ми се да ми се привиди някое боже провидение, за да хвана едно чисто и просто три.”

Ех… провидения, съновидения, пародии… и нищо повече. Очевидно дълбокомисленият животец на някой ги прави вярващи. Да им имам и вярата, и ценностите, и манталитета. Иде ми да си хвана нещицата и там… някъде на запад-където съществата са цивилизовани. Рамбо и Тарзан са по легендите, а не в университетите и австралопитекът е в учебниците по биология, а не в сесия. Но какво да се прави-хванала съм се на хорото и го играя с човекоподобни. Съжалявам за думата, но не се сещам по-добро определение за студент без акъл, който някакси(знайно или незнайно как) се явява на изпит с мен. Но както се казва- неведоми са пътищата образователни. Все пак образованието в днешно време придоби доста широки и свободни дефиниции. Кой ли му хваща края, камо ли смисъла.

Веднъж ме попитаха от какво се интересуват хората днес.Хмм… вероятно границите варират, между критика за  "Аватар" и интервю с Азис (или някои подобен). Отговорът не е нещо, което някой учен ще изрови от архивите на Националната библиотека след столетия. То до тогава, както е тръгнало, Национална библиотека надали ще има-ще я измести чалга клуб, а учени-недай си боже, постигнали нещо с акъл-опази… мълния да падне, гръм да ги удари. Я най-добре си гледай келепира, а другото го остави на балъците.

Удивявам се до каква степен отсъсват възпитание и съвест у някои мои колеги. Наглостта е заела челна позиция.  Падението стига дотам, че се обръщат към Професори с „Ей, професорче”, към асистенти и доценти- с госпожо или господине- в най-добрия случай. Явно има индивиди, които си мислят, че са все още в училище и,на които не просто им липсват първите седем, а всичките деветнадесет(отново- в най-добрия случай). Понякога дори изпитвам съжаление ,че част от преподавателите ни са твърде възпитани, за да им слизат на нивото и да учат умствено и духовно изостанали същества на някакъв морал и ценности.

Направо се удивявам на протеклата мисъл през кухите им шамандури-да се буташ да влезеш пръв, за да седнеш отзад за преписване. Раждай, мозък, раждай- удивяваш ме с бисерите на познанието си  -въди гниди та се не види-нали те ходят по чистото. Явно затова така са налазили университетите или за по правилно “Напълзели… яко браат”… 

И какво да кажа в заключение. Жална им майка на онези, след мен, като мен. Положението е отчайващо прогнило. Простотията е завзела облика на всичко и брутално е поместила грозната си дивашко-първобитна физиономия начело. Живеем във време на орангутани-никакъв растеж- Яж, пий и си носи новите дрехи- ежедневна  и чиста прокламация на хедонистичните разбирания от вече споменатите израстъци на обществото.

Пази, Боже, малоумник да се вземе насериозно! Малко късно май!